Понякога...

Понякога се усмихваме, а ни се плаче... 
Понякога си мълчим, а искаме да крещи...
понякога просто се налага...

Избери сам...

Ако ще вървиш по собствен път, не чакай друг да ти го направи. :)

....

Животът спира, когато спрете да мечтаете. Надеждата свършва, когато спрете да вярвате. Любовта приключва, когато престанете да се грижите. Приятелството изчезва, когато спрете да споделяте.

Life stops when you stop dreaming. Hope ends when you stopbelieving. Love ends when you stop caring. Friendship disappears when you stop sharing.

И отново за Любов ... / Love again...

Ако имаш любов, не се нуждаеш от нищо друго.
Ако ли нямаш, не е от особено значение какво друго имаш...


If you have Love you don"t need anything else. If you don"t have it in your life it is not particularly matter what else you have...

Ако търсиш промяната... / If you are looking for change...

Ако не си щастлив – търси щастието. Ако имаш мечти – реализирай ги. Ако имаш страхове – победи ги. Ако искаш да промениш живота си – действай, а ако искаш да бъдеш нещастен – остани там където си в момента... 

If you are not happy - look for happiness. If you have dreams - realized it. If you have fears - beat them. If you want to change your life - act, and if you want to be unhappy - stay where you are now...

Една ранна утрин...

Една ранна утрин повдигайки черния воал на нощта и зад планинският връх, слънцето изгря и що да види: Бе настъпил сезонът на любовта, а по клоните на спомените бяха разцъфнали безброй отминали мигове, неизказани думи,нечути копнежи. Още в полуунес, слънцето с недоумение гледа вълна след вълна, сякаш ново е неизменното старо - ДА все същият живот е това все същият, изпълнен с любов и трепет, със срещи и раздели и с усещането, че времето тече като река, тече и нашепва, как цялата долина е преизпълнена с любов и че клоните на спомените са се окичили с безброй отминали мигове...

Силата на мечтите...

Малко за мечтите. 

Мечтаеш ли?

- Мечтаех.

- Защо спря?

- Защото нямах за какво повече да мечтая.

- Не разбирам!

- Естествено, че не разбираш. Никой не разбира, а то е толкова… просто – мечтаех и получих. Това е!

- За какво мечтаеше?

- За морето…

- Но пак не разбирам. Ти не притежаваш морето, не живееш до него. Как тогава си го получил?

- Преди много, много години аз бях дете и се страхувах. Страхувах се от много неща. Страхувах се от деня и нощта, от хората и света. Страхувах се от изгревите и залезите, от теб… от мен.

- Но ние сме се познавали.

- Да, но ти си човек, а аз се страхувах от хората. Страхувах се и от мечтите и не мечтаех. Игнорирах любовта и не обичах. Животът ми представляваше океан от страхове. Аз бях мишка в балон, защитена от всичко.

- Какво се случи?

- Пораснах. Балонът ми се спука и спрях да се страхувам. Открих света, открих живота, открих мечтата… и мечтаех. Мечтаех за залези и изгреви, за брегове и хоризонти. Мечтаех за възможното и невъзможното. Аз спях, докато мечтаех. Аз дишах, докато мечтаех. После открих нея – най-голямата.

- Коя беше тя?

- Казах ти, беше морето.

- Но защо точно то?

- Защото, то е като човешката душа – дълбоко, бурно, необятно. Пленяващо и зло, егоистично, но любящо. Морето е като мен, като теб, като всички хора, като живота.

- Какво се случи?

- Когато го видях, аз спрях да мечтая. Вече бях при него, при нея. Гледах синевата и виждах живота. Наблюдавах струпалите се водорасли, изхвърлени от вълните и виждах моята мрежа от страхове. Слушах вълните и чувах моята песен, недовършена. Морето, това бях аз… морето, това е живота…

- А после, какво стана, после, когато спря да мечтаеш?

- Заобичах. Открих любовта. Но не заблуждаващата любов, а онази най-силната и най-страстната. Онази, при която вълните разкъсват сърцето ти, а ти си щастлив. Онази, която не оставя следи след себе си, защото никога не свършва. Аз открих любовта, наречена живот и се влюбих. Влюбих се в мечтата, в морето, в слънцето, в залеза… в живота. И все още обичам, и ще обичам, защото от мишка в балон станах човек. Защото открих живота, открих мечата, открих любовта… открих себе си…!

Life.

Живота е прекалено кратък. Не можеш да докажеш, че всеки греши...

Ако...

• Ако можеш да запазиш самообладанието си, когато всички около теб губят своето и те обвиняват за това;
• Ако можеш да разчиташ на себе си, когато всички се съмняват в теб и проявиш снизхождение към съмненията им;
• Ако можеш да чакаш, без да се умориш от чакането;
• Ако те лъжат, да не се заплиташ и ти сам в лъжи;
• Ако те мразят, да не се поддаваш ти сам на омразата и все пак да не бъдеш твърде добър и да не говориш много умни приказки;
• Ако можеш да мечтаеш, без да правиш мечтите си свой господар;
• Ако можеш да мислиш, без да правиш мислите си своя цел;
• Ако можеш да посрещаш и триумфа и падението и се отнесеш към тези два натрапника по еднакъв начин;
• Ако можеш да понесеш истината, която си казал, преиначена от измамници, искащи да направят от това капан за глупаци и да видиш нещата, за които си дал живота си, прекършени и да започнеш да ги строиш отново с изхабени инструменти;
• Ако от всичките си печалби можеш да направиш една купчина и да я заложиш на едно хвърляне "ЕЗИ-ТУРА" и да загубиш и да започнеш отначало, без никъде да казваш за загубата си;
• Ако накараш сърцето, нервите и мускулите си да ти служат дълго, след като са се изхабили и така да се държиш, когато в теб не е останало нищо с изключение на волята, която вика "Дръж се!";
• Ако не станеш част от тълпата, но запазиш допир с обикновените;
• Ако нито враговете, нито любящите те приятели могат да те наранят;
• Ако всички мислят за теб, но никой твърде много;
• Ако можеш да запълниш непрощаващата минута с 60 секунди, всяка от които изпълнена добре;

Твоя е земята и всичко, което се намира в нея и нещо повече - Ти ще бъдеш човек!
---
Р. Киплинг

Не искам много...

Не искам много, за да се усмихна... 

Едни очи, които ме обичат,

едни ръце, в които да притихна,

едни нозе - към мен да тичат!

Не искам много, за да съм щастлива...

Едно огнище, да ме топли нежно,

една любов, която никога не си отива,

един човек... жадуващ ме копнежно!

Не искам много, за да бъда жива...

Едно сърце, туптящо в мойта длан,

една изпълнена мечта красива,

един живот- но в обич изживян!


---
Неизвестен автор