Понякога...

Понякога се усмихваме, а ни се плаче... 
Понякога си мълчим, а искаме да крещи...
понякога просто се налага...

Една усмивка!

Eдна усмивка не коства нищо, а дава толкова много.
Тя трае само миг, а понякога споменът за нея е вечен.
Никой не е толкова богат, че да се откаже от нея...
Никой не е толкова беден, че да не може да я дава...

Усмихни се!

Усмихни се!
Усмихни се, защото някой те обича.
Усмихни се, защото днес някой мисли за теб.
Усмихни се, защото днес някой има нужда от усмивката ти.
Усмихни се, защото животът е прекрасен.
Усмихни се, защото имаш приятел който е винаги до теб.
Усмихни се, защото усмивката прави чудеса.
Усмихни се и ще ти се усмихнат, опитай! :)

Тя не беше като другите!

Тя не беше като другите... Тя го обичаше от цялото си сърце! Тя не беше като другите... 
Тя просто искаше да се сгуши в него и да забрави за всичко! 
Тя не беше като другите тя поглеждаше в очите му - изгубваше се в тях!
Тя не беше като другите тя се заглеждаше в усмивката му - разбираше, че тази усмивка е всичко, което има!
Той .. e, той БЕШЕ като другите .. той просто разби сърцето й !!

The best things in life are free!

След като се събудим сутрин...

Ето така трябва да изглежда усмивката ви всяка сутрин след упражненията за събуждане. 

Няколко ефикасни упражнения за очите, когато се събуждате сутрин рано и не можете да “отлепите”.

За събуждане сутрин в леглото, пред огледалото, докато си пиете кафето или докато сте в банята и се освежавате – също и срещу фините бръчици около очите ни или торбичките под тях. Това са няколко добри активности, които осигуряват сутрешно ободряване и освежаване. И вместо да пренавивате часовника отново и отново, събудете се бързо – само за минута.

• Опитайте да отворите очите широко без да мърдате веждите, а само клепачите. След което ги затворете. Повторение -  20 пъти. За превенция на бръчките, поставете двата си показалеца във външния ъгъл на двете очи и леко опънете кожата, докато отваряте и затваряте окото

• След като вече сте се посъбудили, следва упражнение за координация. Клепачите са отворени, опитайте се да мърдате очите първо нагоре, после надолу, наляво и надясно. Повторете толкова пъти, колкото ви е удобно. Подобни упражнения можете да направите и със затворени очи.

• За предотвратяване на торбички под очите – поставете показалеца на долния клепач на окото, леко придърпайте кожата надолу. Сега се опитайте да вдигнете теглото на пръста чрез затваряне на окото. Важно при това упражнение е да не повдигате веждите си. Затова другият показалец поставете именно там и приложете лек натиск. Повторете 20 пъти.

И сега остава да се усмихнете на хубавото утро!

ОТКРОВЕНИЕ

Едно откровение само за теб.
Вярваш ли му?

Нека си сменим ролите. Аз ще те лъжа, ти ще ми вярваш...
Някъде една звучна китара заплака самотна мелодия и всеки звук ранява душата ми самотница. Вървя сам по брега, Сълзи изгарят очите ми, Дочувам плискането на вълните и ритъма на собственото си сърце. Повярвай ми, Не говоря празни приказки, родени от романтично настроение. 
Нощта... лилава и нежна, говори за любовна споделеност. За докосване без думи, топлота, нежност... 
Самотата... жестока и безпощадна ме задушава. Отнема ми глътката въздух, Убива ме, Всеки на този свят е самотен по своему, Но ти можеш да ме спасиш, Ще попиташ: Как? Ще ти отговоря: Просто ела при мен, Не трябва да бъда сам. Нужна си ми. В такава нощ грешно е да си сам. Непростимо е да изпуснеш мига, да разпилееш времето, отредено за нежност, Искам да чуя гласа ти, Да помилваш ръката ми. Да целунеш косата ми, Тихичко да прошепнеш името ми, Да ми разкажеш за луната, вятъра, морето в стихове, родени от нежната ти душа. Толкова малко очаквам да ми дадеш, аз мога да ти дам всичко, И ще бъда щастлив, че съм го дал на теб, Липсваш ми. Искам те до мен в тази нощ. Замества те луната, но студеният й блясък не ми дава твоята топлина, Леденият морски бриз не е нежният ти дъх. Черният мрак не е потъващата чернота на косата ти, Морето ме прегръща и ми говори за теб. 
НЕБЕ - необятно и нежно, самотно, А мен потърси ли?
Не искам луната, Тя скоро ще залезе. Не искам вятъра. Той ще утихне, Не искам морето. То ще ме удави, Подай ми ръката си. Усмихни ми се. Нека погаля косата ти. Говори ми. Нищо повече не искам, Но чувам само тишината... И тихата самотна мелодия, свирена някъде от една звучна китара,
Чуваш ли я?
Докосна ли сърцето ти?
Идваш ли?

Ще продължа...

Ще продължавам да се радвам на всичко, което не ме кара да страдам...
Ще продължавам да оценявам всеки малък жест или мила усмивка, която е признак на добросърдечност...
Ще продължавам да съм благодарна на хората, които ме обичат и уважават, въпреки моите грешки и несъвършенства...
Ще продължавам... въпреки всичко!

Не искам много...

Не искам много, за да се усмихна... 

Едни очи, които ме обичат,

едни ръце, в които да притихна,

едни нозе - към мен да тичат!

Не искам много, за да съм щастлива...

Едно огнище, да ме топли нежно,

една любов, която никога не си отива,

един човек... жадуващ ме копнежно!

Не искам много, за да бъда жива...

Едно сърце, туптящо в мойта длан,

една изпълнена мечта красива,

един живот- но в обич изживян!


---
Неизвестен автор