Една ранна утрин...

Една ранна утрин повдигайки черния воал на нощта и зад планинският връх, слънцето изгря и що да види: Бе настъпил сезонът на любовта, а по клоните на спомените бяха разцъфнали безброй отминали мигове, неизказани думи,нечути копнежи. Още в полуунес, слънцето с недоумение гледа вълна след вълна, сякаш ново е неизменното старо - ДА все същият живот е това все същият, изпълнен с любов и трепет, със срещи и раздели и с усещането, че времето тече като река, тече и нашепва, как цялата долина е преизпълнена с любов и че клоните на спомените са се окичили с безброй отминали мигове...

Когато обичаш...

Когато обичаш някого, би направил всичко за него. 
Би направил неща, които не можеш да обясниш,
би отпратил луната, би затъмнил слънцето.

Когато обичаш някого,
би отрекъл истината, би повярвал в лъжа
и за момент ще повярваш,
че наистина можеш да полетиш.

Когато обичаш някого, го усещаш дълбоко в себе си
и нищо не може да промени чувствата ти.

Когато обичаш някого би пожертвал,
всичко което имаш,
без да се замислиш.

Когато обичаш някого,
би отпратил луната, би затъмнил слънцето.
Когато обичаш някого...