във този свят, разполовен
на истина и на измама,
невярваща, ти вярвай в мен.
Дори когато те излъжа
невъзмутим или смутен,
заклевам те и ти си длъжна,
презирай ме, но вярвай в мен.
Когато вече ни разделя
безсънна нощ и нервен ден,
във понеделник и неделя
ти непременно вярвай в мен.
Не в здравите ни златни обръчи,
в хербария ни изсушен
с реликвите на прашна обич,
не в спомена, а вярвай в мен.
Защото в битката неравна,
която водим сякаш век,
със теб сме станали отдавна
един живот, един човек.
Недялко Йорданов
No comments:
Post a Comment