Не можем ли да бъдем по-човечни?! Замъглен, разумът мълчи.Кое ни дава право да сме вечни,та всеки срещу всеки, тук, бучи?
Нима е толкоз трудно да се смееш,
да пръскаш слънчеви лъчи?
А вместо туй зелен бледнееш
и страшна буря в теб фучи.
Обръщай гръб на облачното време!
Дай шанс на светъл лъч – един!
Ще видиш, че в душата дреме
незнаен свят – неповторим.
А после вятърът като задуха,
ще оцениш по красота –
това било е в теб разтуха
и даже... сбъдната мечта.
Омраза, завист и интрига – стига!
Недей превива гръб и... хей,
един живот за тях не стига,
така че - слънчево живей!!!
Надежда Борисов
Когато нищо друго няма във този свят, разполовенна истина и на измама,
невярваща, ти вярвай в мен.
Дори когато те излъжа
невъзмутим или смутен,
заклевам те и ти си длъжна,
презирай ме, но вярвай в мен.
Когато вече ни разделя
безсънна нощ и нервен ден,
във понеделник и неделя
ти непременно вярвай в мен.
Не в здравите ни златни обръчи,
в хербария ни изсушен
с реликвите на прашна обич,
не в спомена, а вярвай в мен.
Защото в битката неравна,
която водим сякаш век,
със теб сме станали отдавна
един живот, един човек.
Недялко Йорданов
Бъди благодарен, че нямаш всичко, което искаш.
Бъди благодарен, когато незнаещ нещо, това ти дава възможност да се учиш.Бъди благодарен за трудните моменти. През това време ти израстваш...Бъди благодарен за недостига, защото ти дава възможност за подобрение.Бъди благодарен за грешките си. Те ще те научат на ценни уроци.Бъди благодарен, когато си изморен и изтощен, защото това означава, че правиш разлика.
Лесно е да си благодарен за хубавите неща.
Изпълнения богат живот идва при този, който е благодарен и за пречките по пътя си.
Намери начин да си благодарен и за неприятностите, и могат да се превърнат в твоя благословия.
Благодарността е нашата истинска природа.
Има безброй много причини да се чувстваме благодарни. Този живот сам по себе си е дар, който сме получили. Да сте родени с човешко съзнание е първата благословия, която сте получили. Благодарността ни трябва да почне от там. Трябва да сме благодарни, заради това, че СМЕ.
Приемете всяко дребно нещо в живота като дар.
Всяка сутрин, докато се събуждате и преди да станете, просто опитайте да усетите дълбока благодарност, за това че живеете като човешко същество в това прекрасно Съществувание. По същия начин преди да заспите, бъдете дълбоко благодарни за това, че СТЕ. Почувствайте го в цялото си тяло и ум. Оставете всички преценки настрани и усещайте благодарността.
Благодарността е енергията, която прави живота ви интензивен и вълнуващ всеки момент. Когато почнем да чувстваме благодарност за дребните неща, цялата ни чувствителност ще нарасне. Когато това стане, всеки момент ще преминава в дълбоко благоговение от случващото се в Съществуванието. Бъдете блажени!
Нека изпълваме всеки ден с възможно най-много моменти, в които сме благодарни за всичко хубаво в живота си. Ако хубавото в момента не е много, ще се увеличи. Ако и сега животът ви е изобилен, изобилието ще нарасне. Това е ситуация, в която винаги ще спечелите. Ако сте щастливи, Вселената също е щастлива. Благодарността увеличава..изобилието..
Човек колкото и добре да живее, не се наживява.
Толкова много видях, а толкова много остава.
Още ми се пътува, въпреки че пътувах.
Още ми се лудува, въпреки че лудувах.
Още ми се дава, въпреки че много дадох.
Даже още ми се страда, въпреки че страдах.
Сега наближавам четирийсет, но като мен мислят и старите.
Хем ми казват: " Колко много имаш да видиш!"
Хем надничат през дуварите на годините и на болежките.
Оттам душите им крещят “Дай ни, боже, още път!
Не ни достигат даже грешките, въпреки че грешихме.
Не ни достига любовта, въпреки че любихме."
Приемам, все някога ще дойде денят – мъртво тяло, вечна душа.
Но отказвам да приема – живо тяло с мъртва душа.
Още ми се пътува, въпреки че пътувах.
Още ми се лудува, въпреки че лудувах.
Още ми се дава, въпреки че много дадох.
Даже още ми се страда, въпреки че страдах.
Човек колкото и добре да живее, не се наживява.
Толкова много видях, а толкова много остава.
Мадлен Алгафари
Не си за мене туй което аз,за тебе винаги била съм,не исках никога да имам власт,а само давах всичко без остатък!
И зная,че до мене бе щастлив,
дали щастлива съм не ме попита,
но казваше,че с мен си само жив,
а аз наивно бях от туй честита.
Не се опитвай мисли да четеш,
аз имам сили всичко да ти кажа,
омраза,радост,болка и копнеж,
път дадоха на безразлична фаза!
Не мога да понасям нищото
и в него аз не искам да остана,
щом даваш път на безразличното
помита то и любовта голяма!
АНТОАНЕТА АЛЕКСАНДРОВА
Моята истина. За сбогом.
Сънувах сън... От миналото сън.
Душата ми погали нежен поглед.
Разцъфваха дръвчетата навън...
Навсякъде ухаеше на пролет.
Едно сърце за моето туптеше
и моето умираше за него...
Ах, Господи, колко отдавна беше!
Сега всичко е сън... Парченца Лего.
И твоята обичана усмивка
забравила съм вече как блести...
Облякох маската си на щастливка.
А ти сега щастлив ли си, кажи?
Мълчиш... И аз мълча. И по-добре!
(Отдавна се разбирахме със думи).
Застанем ли сега лице в лице
сто пропасти ще зейнат помежду ни...
Какво ли се очакваше от мен?
Да чакам като теб същото чувство?
Да вярвам, че ще дойде онзи ден,
в който без тебе няма да е пусто?
Не знаеш ли... най силната Любов
веднъж ни среща само! Беше тази!
И ако днес за друга си готов
след болката която ни прегази...
то аз не съм! Не съм! Не съм! Не съм!
Оставам с празнотата във сърцето!
Със споменът за теб във всеки сън,
със примирението тъжно, дето
ме тласна към един безумен ход!
Но нищо... Лудостта най ми прилича!
Щом няма да си мой в тоя живот,
нима мислиш, че друг ще заобичам?!
Не няма! Беше ти! Но всичко свърши!
По най-безумният и грозен начин...
Летяхме... Но криле сами прекършихме.
От пеперуди... станахме палачи.
На себе си! Убивахме се бавно!
Сега запалвам свещ, и ме боли...
Очите ти ме гледат тъжно, хладно...
Не исках този край! Знаеш, нали?
Неделя е... Навън небето плаче.
Съдбата си нахлузвам върху пръста.
Увяхва всяко влюбено глухарче
щом вятърът тъга край него пръска.
Това посяхме. Време е за жътва.
Щастлив бъди... И аз... и аз ще съм
(когато с мисълта за теб осъмвам
и заедно сме, па макар насън)
Видях ви. И един въпрос ме стяга...
Дали ще можеш да я заобичаш?
Тъй както ме обичаше тогава?
Тъй както... аз все още те обичам...
Сега стихът в сълзите си ще скрия.
Дано да угася с тях този огън
и от сърцето си... да те изтрия!
Това бе моята истина... За сбогом.
Когато изглежда,че няма надежда,че всичко е свършено вече –
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече.
Кажи – не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта – не края.
От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая –
недей се спотайва,
недей се отчайва –
кажи си: това не е края!
Кажи: не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта – не края!
---
Недялко Йорданов
Мечтая за бавна вечеряна бавно догарящи свещи,пред бавно пращящия огън,под бавно ръмящия дъжд.И бавно макар,да намеря
следите все още горещи
на бавно промъкващ се спомен
тъй бавно убиван веднъж.
За бавна любов си мечтая,
за бавно докосващи пръсти
и бавно проникващ ме поглед
на бавно обичащ ме мъж.
Таз бавна далечна омая
на бавно забравящи устни
и сливане бавно във полет
без нужда от слънце и дъжд.
И бавно скимтяща китара,
отнасяща в мрака далеко
потайните стъпки на нашата
несбъдната бавна мечта.
....................................
М.Алгафари
