Доверието...

Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие. Когато  били тримата заедно, всичко било прекрасно. Така било, докато не се наложило един ден любовта да замине по работа. Нямало как, дългът я зовял. Но преди да се раздели с приятелите си тя ги уверила:
-Когато ви домъчнее много за мен, потърсете ме, аз няма да съм чак толкова далече. Там където видите някоя двойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз - рекла Любовта и тръгнала...
-Е щом е така, добре ще е и аз да поема към моите задължения... - казало след малко Приятелството на доверието.
-Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш. Там където видиш двама човека, които и в плача и в смеха си са заедно, знай че с тях съм и аз ...
Доверието отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но... Приятелството вече си било тръгнало, без да чуе последните думи на другаря си и заминало надалече... Тогава Доверието, останало съвсем само, тихичко прошепнало сякаш повече на себе си:
-Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да ме намерите....