Ти си жив

Ще се появиш на бял свят окървавен, разбит, в синини, но жив.

Ще ти кажат, че това е планета на име Земя.

Ще ти дадат име. И още нещо.

Ще те учат какво да приемаш за истина.

Ще говориш определен език, не по твой избор.…

Ще те научат на семейни вярвания, ценности и кодекс за поведение. (Не приемай всичко това като абсолютна истина, това е просто тяхната версия.)

Те ще те хвалят или обвиняват. Ще те подкрепят или не.

Ще ти подаряват подаръци или ще ти ги отнемат.

Ще казват, че си неправилен, лош, егоист или зъл.

За тях ще си спасителят, най-добрият, най-прекрасният, гениалният.

Не се оставяй да те подкупят с име и преценка за добро и лошо.

Ти си жив. Не трябва да те сравняват или контролират. Да ти слагат етикети.

Ще обичаш и ще загубваш любовта. Твоето сърце ще бъде разбивано. Често.

Ще се потапяш в грандиозен екстаз и ще потъваш в дълбините на меланхолията.

Някои от тези, които обичаш, ще умрат. Ще започнеш да си задаваш въпроси за реалността.

Понякога ще си мислиш, че не можеш да продължиш. Но ще продължаваш.

Ще се интересуваш от целта на живота си. Ще я намираш и ще я губиш от поглед.

Ще играеш роли, ще ги отхвърляш. Ще вярваш на някого, ще се разочароваш.

Или пък няма да се разочароваш. Ще падаш на колене.

Ще ставаш. Пак ще падаш и пак ще ставаш. И пак. И пак.

Ще опиташ от всичко в живота - и от тъмнината, и от светлината.

Целият живот ще тече през теб – радостта и мъката, скуката и блаженството, увереността и съмнението, грандиозният възторг и ужасите на бездната.

Ти ще се докосваш до другите и те ще те докосват.

Ще танцуваш, ще пееш, ще бъдеш съкрушен от отчаяние.

Ще ридаеш, ще се смееш, потъвайки в мистерията на тайнството.

И в края на краищата ще извикаш:

Живях!

Живях!

Истината за силното привличане и сложната любов

Привличането между хората има своята роля. То не е просто "щастлива случайност". В

привличането, което усещат двама души, се крие информация от първостепенно значение.

Важно е да знаем какво представлява привличането, за да имаме повече любов в живота си. На никого не му харесва да няма контрол. А винаги ще се усещаме извън контрол, докато не разбираме как работи любовта.

Не се тревожете, не сте загубили власт над ситуацията. Просто сте влюбени. И има причина да се чувствате толкова силно привлечени от точно определени хора. Именно това ще обсъдим сегa.

Често чувам хората да говорят за привличането, сякаш е нещо лошо. Както и че ние се притесняваме най-много от хора, към които сме силно привлечени. И разбирам защо това се превръща твърде често в притеснение: точно тези хора изваждат на повърхността нашите вътрешни противоречия.

Вярно е, че силното привличане ни прави да се спускаме стремглаво в любовта, без да се замисляме за последиците. Но въпросът е дали това наистина е нещо лошо?

Някои хора ще кажат да. Разбира се, че ако предпочитате животът ви да бъде лесен, една такава любов не е за вас (Бележка: това ли е по-лесният път? Аз все още се опитвам да разгадая тази загадка). Разбира се, всички искаме любовта да бъде без излишни усложнения, но не трябва да забравяме, че хората сме сложни същества. Как тогава очакваме взаимоотношенията ни да са прости?

От духовна гледна точка, любовта би трябвало да бъде стремглаво препускане през неизвестното. Това не означава, че трябва да останем обвързани в отношения, които ни карат да се чувстваме нищожни или ни карат да се чувстваме зле. Говорим за любовта, която ни провокира да разгърнем своята най-добра същност. И това не е никак лесно!

Чувства като несигурност, съмнение, страх, ревност, осъждане и ненавист (всички чувства, произтичащи от Егото) могат да се появят към хората, които желаем най-много. Поради това много от нас категоризират тези изключителни отношения като "лоши" или "нездравословни".

Духовно погледнато обаче, тези отношения правят точно това, за което са предназначени - те провокират вашето Его да излезе на повърхността, така че да можете да го трансформирате.

След като си припомним, че предназначението на връзките е да ни помогнат да израснем, вече възприемаме "лошото" по много по-различен начин. Осъзнаваме, че зад всяко предизвикателство се крие урок, който ще ни помогне да заздравим връзката си.

Уроците по любов приемат много различни форми. Понякога предизвикателството е свързано с това да напуснеш връзката, друг път – да останеш и да се борите заедно за отношенията си. А понякога урокът е свързан с това да се научите да прощавате на парньора си или на себе си.

Да, всички ние искаме хармонични отношения, в които да усещаме безкрайно блаженство и любов. И когато не са такива, се чувстваме изгубени и ни трябва тласък, за да се върнем обратно в релси. Но да не забравяме, че това е начинът, по който растем.

Не омаловажавайте привличането, което изпитвате. Помнете, че това привличане не е случайно. Тези, които ви привличат най-силно, са вашите най-добри учители по любов. Останете отворени за уроците, които те имат да ви предадат!

Любов ли е да го разбереш

Любовта се измерва с търпение - 
да очакваш любимия мъж . 
Любовта се измерва 
с компромис - 
да го правиш - 
не само веднъж.

Любовта се измерва с готовност
да протегнеш и двете ръце.
Любовта се измерва с желание
да дариш своето жарко сърце.

Любовта се измерва
със сила -
да го срещнеш
от щастие пиян.

Любовта се измерва с горчилка -
да е с друга и ти да си там.
Любовта се измерва със време -
да обичаш и старееш така.

Любовта се измерва с минутите
вплели бели нишки в твоита коса.
И така преминават годините.
Преминаваш и ти през света.

Любовта не се мери
във граници.
Но тепърва
разбираш това.

Армен Каприелян

За никъде не бързам!

Вече за никъде не бързам. Не бързам децата да пораснат, да реша и този проблем, да свърши работният ден, да отида на почивка, да науча всички танци до съвършенство, не бързам…

Искам да съм като онази птичка, кацнала на улука на къщата, която пее, защото това може най-добре. Не мисли, че пее фалшиво или кого ще събуди, за да претупа песента си. Изобщо не се интересува аз виждам ли я и дали я харесвам. Цялата е звук и удоволствие. Не брои минутите, не мисли, че може би закъснява за среща и има куп задължения. Радостта й от мига е истинска и заразителна. Времето за нея е спряло.

Когато съм щастлива е по-лесно, но мога ли да не бързам, когато съм тъжна, гневна или ме боли…? Целият ни живот е на бързи обороти, бързаме и бягаме от всичко, без да си даваме сметка, че унищожаваме прекрасните мигове, скъсяваме или взимаме през две стъпалата на живота си.

А знаете ли какво се случва с негативните чувства, от които бягаме? Видоизменят се, маскират се и се превръщат във великани или чудовища.

Най-често срещаният господин Гняв е рожба на Болката и Страха. Не сте ли забелязали, че за нашата географска ширина е характерно да свързваме някак естествено гнева с мъжественост и сила. Как тогава един мъж да се досети, след като от много малък му е повтаряно, че е силен и мъжете никога не плачат, че гневът, който го разяжда и помита, е всъщност Страх или Болка?

Когато възникне страх, гневът и ненавистта се появяват като автоматични стратегии, благодарение на които да се почувстваме в безопасност, да заявим силата си. Постъпваме така с партньорите си, с децата си, на работното си място.

Когато не сме способни да си признаем, че ни е страх, страхът се превръща в гняв.

За да разберем обаче какво се крие под негативните ни чувства, трябва да не бързаме. Трябва да останем с тях, да ги разгледаме и проучим, да разберем истинската им природа и така да намалимзловредния им ефект в живота си.

Пролуката между страха и гнева е едва доловима. Заболява ни и мигновено реагираме с гняв, за да се предпазим. Трябва да си дадем време и да погледнем страха в очите.

"Страхът е най-евтината стая в цялата сграда. Предпочитам да те виждам сред по-добри условия на живот." Хафиз

И за да не остана цял живот в тази евтина стая, без дори да знам, че живея в нея, аз не бързам… Когато ме боли и ми се струва, че и миг не мога да издържа – оставам в болката. Когато ме е страх и цялата треперя – разглеждам подробно и тази стая. Важното е да не бързам!

Научим ли се да понасяме собствената си болка и да посрещаме страховете си, ще престанем да виним и да ги прехвърляме на другите.

Уча се да понасям силните чувства и да ги оставям да се разгърнат. Мъката и сълзите, гневът и силата, радостта и тъгата да минават през мен по открит и игрив начин, като река, чийто поток никога няма да секне, а само ще променя "вкуса" си. Като птича песен с различно звучене, но естествено извираща от същността ми.

Бързам само да се науча да не бързам!

Ако и Когато

Aко те слушат, но не "чуват", е по-добре да замълчиш.
Действията говорят повече от думите.
Когато наистина те чуват, няма нужда от обяснения.
Понякога мълчанието казва повече.

Ако не си щастлив, търсиш щастието другаде.
Където са "емоционално готови" да се свържат с теб.
Когато човек е "отворен", миналото е минало.
Щастието е възможно само в настоящето.

Ако не те приемат, не спираш да бъдеш себе си.
Продължаваш да правиш най-доброто, на което си способен.
Когато можеш да споделиш себе си свободно, няма страх.
Има истинска любов. Без условия, рамки и правила.

Ако не те оценяват, си тръгваш...
С разбиране, че Другият "толкова може".
Когато си истински оценен, не се замисляш дали си с "правилния" човек.
Ти го чувстваш с цялото си Същество.

Ако те е страх да не загубиш някого, просто се отказваш.
С вярата, че заслужаваш най-доброто и то само ще те намери.
Когато кажеш "ДА" на себе си, да кажеш "не" става лесно.
И чак тогава нещата "просто се случват от само себе си".

Ако не се опитат да те задържат, продължаваш напред.
С благодарност за изживяното.
Когато те спират да си тръгнеш, значи има смисъл да останеш.
Да провериш дали са осъзнали, че отговорността за отношенията е споделена.

Ако не те обичат, не спираш да обичаш.
А обичаш от здравословно за теб разстояние.
Когато те обичат, няма драма.
Има взаимно разбиране, подкрепа, доверие, уважение, лекота.