Един писател, който отишъл на океанския бряг, за да пише, видял на зазоряване един човек на плажа, който правел странни движения, подобни на танц. Когато се приближил, забелязал, че това бил млад мъж, който хвърлял обратно в океана морски звезди, които водите изхвърляли на брега през нощта.
Писателят се приближил до младежа и го попитал:
– Защо хвърляш морските звезди в океана?
– След малко Слънцето ще изгрее и водите ще се отдръпнат. Ако не ги хвърля в океана, ще умрат – отговорил младият мъж.
– На този дълъг с километри бряг има хиляди изхвърлени морски звезди. Какво значение има, като върнеш няколко от тях в океана? – възразил му писателят.
Младежът се навел, взел още една морска звезда и я метнал към океана:
– Но за нея има значение!
Човекът е най-съвършеното създание на Земята. Тази особеност показва неговото значение и по-особено положение спрямо останалите създания. Човекът е и еманация на творческата сила. Не бива обаче, независимо че притежава най-висшия разум, да гледа високомерно на всички и всичко около себе си, което също е еманация на безмерна творческа сила. Най-отличителната черта на човека е умението му да мисли. Затова и го наричат „мислещото живо същество“. Човек трябва да обмисля постъпките си, да се възползва от всяка възможност. Никога не бива да проявява незаинтересованост към случващото се около него. Не бива да проявява апатия, досада. Да се отказва по средата на пътя. Трябва да осмисли живота си, който колкото е дълъг, толкова е и кратък. Животът бързо минава. Много често, докато отвориш и си затвориш очите, животът ти вече е преминал като на кинолента. Човек не разбира как бързо минава животът. Когато е дете, иска да стане голям; когато порасне пък, иска да бъде зрял. Когато пък достигне зряла възраст, старостта започва да чука на вратата на живота. И накрая животът така бързо се изнизва, макар и в началото да ни се е струвал безкрайно дълъг. Човек оставя след себе си само доброто и лошото, което е сторил, независимо от възможностите, които е имал приживе.
Животът предоставя на всички възможност за избор. Човек винаги е изправен пред избор. Понякога, за съжаление, човек пропилява шансовете си. Най-простият пример е, когато на въпроса „Какво ще пиете?“, отговаряте: „Няма значение!“ Човек започва да използва подобни клиширани отговори и за много по-важни въпроси. Един ден, когато го попитат каква работа иска, той накрая отговаря: „Каквато и да е!“
Всеки е отговарял на различни въпроси повече или по-малко с „Няма значение!“ Но резултатите от използването на подобен отговор могат да бъдат много различни. Като в следния пример:
Един млад човек отишъл на гости на свой приятел. Докато разговаряли, приятелят му го попитал какво ще пие. Той естествено отговорил: „Няма значение!“ След малко приятелят му му напомнил: „Добре, чай или кафе?“ Младият човек пак отговорил по същия начин: „За мен няма значение. Донеси каквото и да е.“ Когато приятелят му отишъл в кухнята, решил да му приготви питие, от което да си извлече поука. Приготвил много силен чай от риган и анасон. Когато гостът понечил да отпие, веднага отдръпнал чашата от устните си: „Това пък какво е?“ Приятелят му се засмял: „Това питие се нарича „Няма значение!“ Ето как едно питие, което няма значение, породило много различен резултат.
Много често попадаме в такива ситуации и един нищо и никакъв наглед отговор като „Няма значение!“ ни носи куп главоболия. За съжаление, късно разбираме грешката си. На много въпроси отговаряме с „Няма значение!“ Например: „Чай или кафе ще пиеш?“ – „Няма значение!“; „Кой филм да гледаме?“ – Няма значение!“; „Какво да правим днес?“ – „Няма значение!“; Коя книга да прочета днес?“ – „Няма значение!“, и т.н. Но ако човек иска да е личност, трябва да открива смисъл във всичко.
В ежедневието се сблъскваме с всякакви проблеми. Понякога не ни се и мисли как ще се справим с тях. Често махаме с ръка: „Няма значение!“ Всъщност има значение, обаче не искаме да мислим за решение на проблема. По-лесно ни е да кажем: „Няма значение!“
Но най-голямата грешка в живота на повечето от нас е това, което не сме направили или което неволно сме направили. Не си и даваме сметка за резултатите от постъпките ни, които вършим, без да се замислим. Но трябва да знаем, че ни е драгоценно всичко материално и духовно, което притежаваме и за което полагаме усилия. Нищо в нашия живот не заслужава да бъде пренебрегнато и подценено. Лесно е да не обръщаме на нищо внимание, да отлагаме решаването на проблемите, но това, от друга страна, е много опасно. Животът не е толкова дълъг, че да си позволяваме лукса да отсичаме: „Няма значение!“ Отлагането на решението на един проблем не е равнозначно на решение. Човек трябва да обръща внимание на всичко около себе си и да показва, че е заинтересован. Само така може да покаже, че действително е по-разумно същество от другите живи същества. Трябва да открива смисъла във всичко, преди да е станало прекалено късно. Трябва да върши неща, които може и да нямат смисъл за него самия, но да имат голямо значение за другите. Животът е кратък, дните бързо се изнизват. Ето защо животът ни е капитал, за който всеки ден е важен. Не бива да забравяте това. Както и не бива да забравяте също, че който открие значението на живота, ще живее смислено!
No comments:
Post a Comment