...е най-добре де помълчим...

Сега да не говорим за тъга,
щом има среща, има и раздяла.
След чаша вино - утринна роса,
след тъжен залез - пепел от цигара.

Сега да не говорим за писма, 

за жълти листи, есен над полята,
щастлив пожар, прекършени цветя,
проливен дъжд и песен недопята.

Сега да не говорим за вини.
Какво ли значат някакви си грешки.
Нали така, щом Бог ще ни прости,
какво като, сега ще сме си смешни.

Сега да поговорим за любов!
За истинска, за първа, за последна!
...за мъртвите души останали след тях
и живите, които ги последват.

Не!...
по добре да не говорим за любов
и скрити белези, които ни остават.
...........................
От вчерашната обич изгорях,
а днешната е живата ми рана.


П.П. Сега е най-добре да помълчим,
но заедно, по старите привички.
Когато в любовта не сме сами
раздялата е най-добра от всички.