Моето сърце е малък храм -
свещен и чист, и подреден.
Предпазвам го от дяволи с тамян,
не пускам в него който и да е.
Сърцето ми е храм, светиня,
но не защото съм светецът аз.
От икони светлината идва,
те превърнаха го в храм.
Вярно, малко са, но светят.
Броя ги на едната си ръка.
И грях да е, икони ги нарекох
най-милите, любими същества.
Мариян Димитров
No comments:
Post a Comment