Любов ли е да го разбереш

Любовта се измерва с търпение - 
да очакваш любимия мъж . 
Любовта се измерва 
с компромис - 
да го правиш - 
не само веднъж.

Любовта се измерва с готовност
да протегнеш и двете ръце.
Любовта се измерва с желание
да дариш своето жарко сърце.

Любовта се измерва
със сила -
да го срещнеш
от щастие пиян.

Любовта се измерва с горчилка -
да е с друга и ти да си там.
Любовта се измерва със време -
да обичаш и старееш така.

Любовта се измерва с минутите
вплели бели нишки в твоита коса.
И така преминават годините.
Преминаваш и ти през света.

Любовта не се мери
във граници.
Но тепърва
разбираш това.

Армен Каприелян

За никъде не бързам!

Вече за никъде не бързам. Не бързам децата да пораснат, да реша и този проблем, да свърши работният ден, да отида на почивка, да науча всички танци до съвършенство, не бързам…

Искам да съм като онази птичка, кацнала на улука на къщата, която пее, защото това може най-добре. Не мисли, че пее фалшиво или кого ще събуди, за да претупа песента си. Изобщо не се интересува аз виждам ли я и дали я харесвам. Цялата е звук и удоволствие. Не брои минутите, не мисли, че може би закъснява за среща и има куп задължения. Радостта й от мига е истинска и заразителна. Времето за нея е спряло.

Когато съм щастлива е по-лесно, но мога ли да не бързам, когато съм тъжна, гневна или ме боли…? Целият ни живот е на бързи обороти, бързаме и бягаме от всичко, без да си даваме сметка, че унищожаваме прекрасните мигове, скъсяваме или взимаме през две стъпалата на живота си.

А знаете ли какво се случва с негативните чувства, от които бягаме? Видоизменят се, маскират се и се превръщат във великани или чудовища.

Най-често срещаният господин Гняв е рожба на Болката и Страха. Не сте ли забелязали, че за нашата географска ширина е характерно да свързваме някак естествено гнева с мъжественост и сила. Как тогава един мъж да се досети, след като от много малък му е повтаряно, че е силен и мъжете никога не плачат, че гневът, който го разяжда и помита, е всъщност Страх или Болка?

Когато възникне страх, гневът и ненавистта се появяват като автоматични стратегии, благодарение на които да се почувстваме в безопасност, да заявим силата си. Постъпваме така с партньорите си, с децата си, на работното си място.

Когато не сме способни да си признаем, че ни е страх, страхът се превръща в гняв.

За да разберем обаче какво се крие под негативните ни чувства, трябва да не бързаме. Трябва да останем с тях, да ги разгледаме и проучим, да разберем истинската им природа и така да намалимзловредния им ефект в живота си.

Пролуката между страха и гнева е едва доловима. Заболява ни и мигновено реагираме с гняв, за да се предпазим. Трябва да си дадем време и да погледнем страха в очите.

"Страхът е най-евтината стая в цялата сграда. Предпочитам да те виждам сред по-добри условия на живот." Хафиз

И за да не остана цял живот в тази евтина стая, без дори да знам, че живея в нея, аз не бързам… Когато ме боли и ми се струва, че и миг не мога да издържа – оставам в болката. Когато ме е страх и цялата треперя – разглеждам подробно и тази стая. Важното е да не бързам!

Научим ли се да понасяме собствената си болка и да посрещаме страховете си, ще престанем да виним и да ги прехвърляме на другите.

Уча се да понасям силните чувства и да ги оставям да се разгърнат. Мъката и сълзите, гневът и силата, радостта и тъгата да минават през мен по открит и игрив начин, като река, чийто поток никога няма да секне, а само ще променя "вкуса" си. Като птича песен с различно звучене, но естествено извираща от същността ми.

Бързам само да се науча да не бързам!

Ако и Когато

Aко те слушат, но не "чуват", е по-добре да замълчиш.
Действията говорят повече от думите.
Когато наистина те чуват, няма нужда от обяснения.
Понякога мълчанието казва повече.

Ако не си щастлив, търсиш щастието другаде.
Където са "емоционално готови" да се свържат с теб.
Когато човек е "отворен", миналото е минало.
Щастието е възможно само в настоящето.

Ако не те приемат, не спираш да бъдеш себе си.
Продължаваш да правиш най-доброто, на което си способен.
Когато можеш да споделиш себе си свободно, няма страх.
Има истинска любов. Без условия, рамки и правила.

Ако не те оценяват, си тръгваш...
С разбиране, че Другият "толкова може".
Когато си истински оценен, не се замисляш дали си с "правилния" човек.
Ти го чувстваш с цялото си Същество.

Ако те е страх да не загубиш някого, просто се отказваш.
С вярата, че заслужаваш най-доброто и то само ще те намери.
Когато кажеш "ДА" на себе си, да кажеш "не" става лесно.
И чак тогава нещата "просто се случват от само себе си".

Ако не се опитат да те задържат, продължаваш напред.
С благодарност за изживяното.
Когато те спират да си тръгнеш, значи има смисъл да останеш.
Да провериш дали са осъзнали, че отговорността за отношенията е споделена.

Ако не те обичат, не спираш да обичаш.
А обичаш от здравословно за теб разстояние.
Когато те обичат, няма драма.
Има взаимно разбиране, подкрепа, доверие, уважение, лекота.

In some cases I can agree with that one... :)))

Walk a mile in my shoes, see what I see, hear what I hear, feel what I feel, then maybe you'll understand why I do what I do.... till then don't judge me.

You are not a rug; some people may try to walk all over you, but you don’t have to lie there and take it. There are seven billion people in the world; don’t waste your time by letting one of them ruin your happiness. You are good enough, smart enough, beautiful enough, and strong enough. Somewhere someone is looking for exactly what you have to offer.

СЪРЦЕТО МИ Е ХРАМ

Моето сърце е малък храм - 
свещен и чист, и подреден.
Предпазвам го от дяволи с тамян,
не пускам в него който и да е.

Сърцето ми е храм, светиня,
но не защото съм светецът аз.
От икони светлината идва,
те превърнаха го в храм.

Вярно, малко са, но светят.
Броя ги на едната си ръка.
И грях да е, икони ги нарекох
най-милите, любими същества.

Мариян Димитров

...е най-добре де помълчим...

Сега да не говорим за тъга,
щом има среща, има и раздяла.
След чаша вино - утринна роса,
след тъжен залез - пепел от цигара.

Сега да не говорим за писма, 

за жълти листи, есен над полята,
щастлив пожар, прекършени цветя,
проливен дъжд и песен недопята.

Сега да не говорим за вини.
Какво ли значат някакви си грешки.
Нали така, щом Бог ще ни прости,
какво като, сега ще сме си смешни.

Сега да поговорим за любов!
За истинска, за първа, за последна!
...за мъртвите души останали след тях
и живите, които ги последват.

Не!...
по добре да не говорим за любов
и скрити белези, които ни остават.
...........................
От вчерашната обич изгорях,
а днешната е живата ми рана.


П.П. Сега е най-добре да помълчим,
но заедно, по старите привички.
Когато в любовта не сме сами
раздялата е най-добра от всички.