толкова крехка и тъжна.
Тази любов, красива като деня и грозна като лошото време,
тази любов, толкова истинска, толкова хубава,
толкова пълна със щастие, с радост и с присмех,
трептяща от страх като малко дете посред мрака
и толкова сигурна в себе си, като човек, крачещ спокойно в нощта...
Тази любов, навяваща страх у другите хора,
които бледнеят и почват да шепнат пред нея.
Тази любов, гонена дълго от нас и от нас наранявана, мачкана, бита, забравяна, пъдена.
Тази любов, толкова жива все пак и цяла обляна от слънце,
тя е твойта любов...
тя е мойта любов...
из ТАЗИ ЛЮБОВ
на Жак Превер
No comments:
Post a Comment