Запаметих те. И сега? С какво ще запълвам времето? Поглеждам календара, в който чинно записвам всичките си задачи. Срещу всеки ден до днес стои отбелязано твоето име. Ако някой го погледне, ще реши че съм психопат. Превърнах живота си в трилъра да те обичам. Но занапред какво ще правя? Стискам химикалката в ръка и се чудя какъв нов ангажимент да си измисля. Пръстите ми почервеняват. По-интересното е, че всъщност теб те няма физически. Присъстваш трайно и натрапчиво само в съзнанието ми. Толкова съм бил зает с изписването на името ти, че съм пропуснал да видя лицето ти. Помня го от снимка. Снимките ни лъжат, че времето може да бъде спряно. Затова сега, когато ти вече си наизустена, осъзнавам че то продължава. А аз търся пролука, колкото да се промуша през него... -+> (автор неизвестен)
No comments:
Post a Comment