ОТКРОВЕНИЕ

Едно откровение само за теб.
Вярваш ли му?

Нека си сменим ролите. Аз ще те лъжа, ти ще ми вярваш...
Някъде една звучна китара заплака самотна мелодия и всеки звук ранява душата ми самотница. Вървя сам по брега, Сълзи изгарят очите ми, Дочувам плискането на вълните и ритъма на собственото си сърце. Повярвай ми, Не говоря празни приказки, родени от романтично настроение. 
Нощта... лилава и нежна, говори за любовна споделеност. За докосване без думи, топлота, нежност... 
Самотата... жестока и безпощадна ме задушава. Отнема ми глътката въздух, Убива ме, Всеки на този свят е самотен по своему, Но ти можеш да ме спасиш, Ще попиташ: Как? Ще ти отговоря: Просто ела при мен, Не трябва да бъда сам. Нужна си ми. В такава нощ грешно е да си сам. Непростимо е да изпуснеш мига, да разпилееш времето, отредено за нежност, Искам да чуя гласа ти, Да помилваш ръката ми. Да целунеш косата ми, Тихичко да прошепнеш името ми, Да ми разкажеш за луната, вятъра, морето в стихове, родени от нежната ти душа. Толкова малко очаквам да ми дадеш, аз мога да ти дам всичко, И ще бъда щастлив, че съм го дал на теб, Липсваш ми. Искам те до мен в тази нощ. Замества те луната, но студеният й блясък не ми дава твоята топлина, Леденият морски бриз не е нежният ти дъх. Черният мрак не е потъващата чернота на косата ти, Морето ме прегръща и ми говори за теб. 
НЕБЕ - необятно и нежно, самотно, А мен потърси ли?
Не искам луната, Тя скоро ще залезе. Не искам вятъра. Той ще утихне, Не искам морето. То ще ме удави, Подай ми ръката си. Усмихни ми се. Нека погаля косата ти. Говори ми. Нищо повече не искам, Но чувам само тишината... И тихата самотна мелодия, свирена някъде от една звучна китара,
Чуваш ли я?
Докосна ли сърцето ти?
Идваш ли?